На 19-ти октомври тази година в Тържествената зала на Съдебната палата в столицата се проведе поредната национална конференция, организирана от професионален сайт „Предизвикай правото” и от Съюза на съдиите в България[1]. Тя е четвърта по ред, като този път бе посветена на класическа за цивилистите тема – неоснователното обогатяване. Конференцията се проведе при любезното домакинство на ВКС, при интерес от страна както на теоретици, така и на практици в областта на правото. Освен като публика, доклади на този престижен форум представиха солиден брой преподаватели и възпитаници на Юридическият факултет (ЮФ) на ПУ „Паисий Хилендарски”. Участие в конференцията взеха също преподаватели и докторанти от ЮФ на СУ, УНСС, НБУ и ИДП-БАН, както и изявени специалисти от практиката.
Конференцията бе открита от д-р Стоян Ставру, основател на сайта „Предизвикай правото”, и Албена Бонева – съдия във ВКС. Представянето на докладите беше разпределено в четири панела, като модератор на втория панел бе гл.ас. д-р Димитър Топузов – колега от ЮФ на ПУ. По-нататък избирателно ще посоча тематиката на докладите и авторите, свързани с ЮФ на ПУ.
В първия панел, посветен на историческите и общи теоретични основи на института, три от общо пет доклада бяха на колеги от ЮФ на ПУ. Първи по ред беше докладът на проф. д.ю.н. Малина Новкиришка, коята запозна публиката с римскоправните основи за същността на неоснователното обогатяване. Проф. Новкиришка посочи зародиша на съвременната забрана за обогатяване в ущърб на други, открит в принципа за естествената справедливост, формулиран от видния древноримски юрист Помпоний. На свой ред доц. д-р Бойка Чернева запозна аудиторията с разликите в теоретичен план между основанията на правото и правното основание. За да направи това разграничение, тя използва достиженията на философията. Докторантът на ЮФ на ПУ Ивайло Малинов изясни на правната същност на понятието „основание” по смисъла на действащия Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).
Вторият панел беше открит от проф. д-р Поля Голева – друг водещ преподавател от ЮФ на ПУ и изследовател от ИДП – БАН, която представи доклад, обобщаващ съвременните достижения на теорията по един от фактическите състави на неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД) и изследва съдебната практика, постановена по тази разпоредба. Тя направи и паралел с класификацията на исковете за неоснователно обогатяване, изградена от немската доктрина, като намери за подходящо нейното въвеждане и у нас.
На същата разпоредба на ЗЗД бе посветен и вторият доклад от този панел, също на преподавател от ЮФ на ПУ. Доц. д-р Красимир Митев изясни субсидиарния характер на общия иск за неоснователно обогатяване и запозна аудиторията с интересен пример от романската правна система – другият основен модел за държави с континентална правна система като нашата. Френският касационен съд възприема през 1892 г. генерално правило, основано на справедливостта, което не позволява обогатяването за чужда сметка. За разлика от нашето правно разрешение, във френското липсата на основание не се смята за предпоставка на иска. Както у нас, така и Франция искът по чл. 59 ЗЗД има допълващ характер. В сравнителноправен аспект други национални правни системи, като Германия и Холандия например, допускат тази претенция да се конкурира с други.
Доц. д-р Ярослава Генова предложи на публиката своя практически опит по дело в защита на работодател при неправомерно прекратяване на трудовия договор от работника без предизвестие. Според нея в такава хипотеза работникът се обогатява чрез спестяване на обезщетението за неспазено предизвестие, което би бил длъжен да плати, ако беше прекратил трудовия си договор с предизвестие. Работодателят, от своя страна, би могъл според нея да претендира обезщетение за настъпилото си обедняване заради пропускането да реализира ползи от работната сила.
Докторантът от ЮФ на ПУ и адвокат Андреан Славчев направи паралел между компенсацията на вини и неоснователното обогатяване. Той запозна аудиторията с практиката на италианския ВКС, според която компенсацията на вреди е израз на принципа за забрана за неоснователно обогатяване. Според него това разрешение не съответства напълно на концепцията на разглеждания институт, като изложи подробни аргументи в подкрепа на това свое виждане. Изложени бяха и практически проблеми относно съответното прилагане на чл. 83 от ЗЗД спрямо неоснователното обогатяване по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД. Докт. Славчев беше последният участник в този панел, като от общо петимата тук докладчици четирима бяха от ЮФ на ПУ.
Трети и четвърти панел бяха посветени на особени хипотези на неоснователното обогатяване. Гл.ас. д-р в ИДП-БАН и ЮФ на ПУ, също и адвокат, Александър Александров въвлече публиката в дискусия относно възможността да се уговори по договор за финансов лизинг неустойка в размер на оставащите плащания. Той разграничи термините „неоснователно” и „несправедливо” в контекста на конкретно обогатяване, като подчерта, че във втория случай е налице нарушение на морално предписание. На свой ред, възпитаникът на ЮФ на ПУ и адв. от Пловдив Атанас Костов разгледа исковете за неоснователно обогатяване, произтичащи от неплатени авторски и лицензионни възнаграждения. Докторантът от ЮФ на ПУ Николай Павлевчев засегна проблем, поставян в производството по несъстоятелност, като паралел между менителничния иск за неоснователно обогатяване с неплатежоспособността на търговеца по смисъла на Търговския закон.
Изнесените доклади бяха посрещнати от публиката с интерес, за което свидетелстват разискваните многобройни допълнителни въпроси. С убеденост може да се твърди, че след изслушване на докладите гостите си тръгнаха удовлетворени от споделените с тях знания и опит и в този смисъл обогатени по думите на основателя на „Предизвикай правото”. От общо представени на конференцията двадесет доклада, половината от тях бяха на автори, свързани по някакъв начин с ЮФ на ПУ, което е показателно за позицията на Факултета като образователна и изследователска институция у нас.
[1] За повече вж. https://www.challengingthelaw.com/iniciativi/predizvikai-pravoto-2/predizvikai-pravoto-2018/