На 18-ти октомври тази година в Ректората на ПУ „Паисий Хилендарски” се проведе колоквиум с международно участие на тема „Правни проблеми на майчинството – от Древния Рим до наши дни“[1]. Домакин на събитието беше Юридическият факултет (ЮФ) на Университета, а преподаватели от ЮФ – негови основни организатори, докладчици и участници в дискусиите.
Конференцията откри заместник-деканът на ЮФ доц. д-р Теодора Филипова, която приветства участниците. По думите на доц. Филипова, правната общност има осезателна нужда от такъв тип академични прояви, на които да се обсъждат правните аспекти на важни за обществото ни и за юристите теми. Този научен колоквиум е своеобразно начало на новата академична година, като реализира отдавнашен замисъл на ръководството на ЮФ и на колеги – съмишленици.
Представянето на докладите (общо четиринадесет на брой) беше разпределено в пет панела, като модератор на проявата беше проф. д.ю.н. Малина Новкиришка. Първият и вторият панел бяха посветени на римскоправните, историческите и теоретикоправните аспекти на майчинството. В техните рамки бяха планирани общо пет доклада. Д.ю.н. Новкиришка представи римскоправните и съвременни перспективи на заченатия (nasciturus). Съвсем съвременно звучат цитираните от нея мисли на римските юристи, че майчинството е нещо свещено. Изрази се съмнение, че сегашната закрила на заченатия по нашето право е достатъчна, тъй като се простира до неговите наследствени имуществени права съгласно чл. 2 от Закона за наследството. Практиката на Европейския съд по правата на човека беше обединителен момент в докладите на д.ю.н. Новкиришка и този на доц. д-р Бойка Чернева, която разгледа защитата от дискриминация на бременните жени.
Модераторът представи накратко мястото, където работи италианската колега-участник в колоквиума – Свободният университет «Мария Сантисима Асунта (Libera Università Maria SS. Assunta – LUMSA)». Той е създаден като италиански католически, но впоследствие преобразуван в публичен светски университет, чието седалище е в Рим и има филиали из Италия (в Палермо, Губио и другаде).
Докладът на доц. д-р Мария Тереза Капоца разисква съвременното значение на римскоправните схващания за продължаването на поколение (procreatio) и за закрилата на бременните жени. За целите на procreatio идеята за равенство между двата пола е водеща в разбиранията на римските юристи: Улпиан тук поставя жената наравно с мъжа, както и при отглеждането, възпитанието и образованието на поколението. В частта, посветена на закрилата на бременната жена в Древен Рим, доц. Капоца анализира текстовете, посветени на гарантирането на нейната издръжка; на отлагането на изпълнението на наказания спрямо бременни; на санкционирането на лицата, които предизвикват аборт. Колегата Капоца констатира със съжаление, че в сравнение с римскоправната, съвременноправната защита е оскъдна, дори се стига до незачитане на бременността чрез прилагането на неестествени техники на възпроизводство, както и чрез свеждането ù до патологично състояние.
За съжаление другият планиран чуждестранен докладчик, колегата проф. д-р Росалия Родригес Лопес от Университета в Алмерия (Испания), не успя да участва поради независещи от нея причини. Докладът ù е посветен на римскоправната закрила на жените и е предоставен за публикуване. Последният участник в първите два панела д-р Десислава Стоянкова се спря на уредбата на майчинството по първата конституция на Третата българска държава – Търновската.
Третият панел, посветен на гражданскоправната проблематика на майчинството, беше място за изява на петима докладчици, включително и на гости от други висши училища и научни организации. Водеща тематична ос, съвсем естествено, беше семейноправната проблематика. Сурогатното майчинство беше разисквано от трима докладчици. Свързаните с него етични и правни въпроси, предхождащи създаването на уредба, анализира гл. ас. д-р Анна Чолакова от ЮФ на БСУ. На въпроса как или дали облигационноправните принципи са съвместими с евентуална уредба на договора за сурогатно майчинство отговори гл.ас. д-р Жана Колева от ЮФ на ПУ. За предизвикателствата пред българските съдилища, които поставя сурогатното майчинство, говори докт. Йорданка Николова от Института за държавата и правото (ИДП) на БАН. Оказва се, че правната ни система, макар и да не го признава изрично като правен институт, се сблъсква с този тип родителство. Нараства броят на делата с международен елемент, в които се търси признаване на последиците от сурогатството, извършено в друга държава.
Правата на майката при раздяла и/или развод бяха обект на внимание в следващите доклади. Доц. Велина Тодорова, преподавател в ЮФ на ПУ и изследовател в ИДП на БАН, разисква положението на майката при определяне на родителя, който упражнява родителски права при раздяла и развод. Гл. ас. д-р Димитър Топузов аргументира защо е остаряла уредбата на издръжката между бивши съпрузи, както и нуждата от засилена закрила на жената-домакиня и майка при развод. Без предварително оповестен доклад, в колоквиума се включи и доц. д-р Люба Панайотова. Предизвикана от интересните разисквания, тя сподели свои мисли по повод връзката между майчинството и приложението на института на чл. 29 СК – определянето на по-голям дял от общото съпружеско имущество при развод.
От по-друг зрителен ъгъл беше темата на доклада на гл. ас. д-р Ангел Шопов. Той коментира практиката по един казус, в който се унищожава договор поради измама от майката, извършена след раждането. Измамен се оказва нейният партньор, че е родител на детето, вследствие на което надарява с недвижим имот „своето“ дете и измамващата.
Последните два панела засегнаха съответно трудово- и наказателноправните аспекти на майчинството. Доц. Филипова разгледа подробно трудовоправната закрила на работещите майки, като отбеляза нейният сериозен обхват в сравнение със законодателството на други европейски държави. Майчинството и някои от неговите наказателноправни измерения бяха тема на следващите два доклада. То беше разисквано като особено обстоятелство по НК за някои видове престъпления от доц. д-р Даниела Дончева. На следващ етап от наказателните правоотношения се спря гл. ас. д-р Петя Хаджийска, която разгледа майчинството като основание за отлагане на наложеното наказание.
По време на колоквиума се разискваха множество въпроси, възникнали у аудиторията непосредствено след всеки доклад. Някак си неусетно дойдоха заключителните думи, общо подкрепени от участниците. Те бяха изказани от модератора, доц. Филипова и доц. Тодорова. Определено майчинството е вечна тема, която съвсем естествено събуди немалък изследователски интерес. Това академично събитие далеч не ще остане единственото, посветено на този важен етап от човешкия живот, без значение дали става дума за нежната, или за по-силната половина от човечеството. Доц. Капоца отправи интересна покана към участниците за продължаване на колоквиума в Рим.
Докладите ще бъдат публикувани в научнорецензирано списание.
[1] За повече вж. https://law.uni-plovdiv.bg/bg/2019/