По случай Деня на Конституцията и юриста, но ден по-късно, на 17 април, Клубът на цивилиста при Юридическия факултет на Пловдивския университет (КЦ) и Дружеството на Съюза на юристите в България – Пловдив (СЮБ) проведоха съвместна проява. На нея лекторът Севдалин Божиков, дългогодишен съдия и арбитър, представи темата „Стопански договори и решаването на спорове по тях според правото на НРБ“.Темата провокира интерес най-вече с фокуса си към най-новата ни правна история, за която, уви, се знае малко и е слабо застъпена в учебното съдържание на университетските курсове (срв. тези по история на правото и гражданско право)[1]. „Привлечени“ от нея бяха студентите от Юридическия факултет, както и по-широк кръг участници – докторанти, преподаватели във Факултета и практикуващи юристи.
В уводните си думи лекторът направи кратка характеристика на правния режим на договорните отношения през социалистическия период. Първо г-н Божиков припомни видовете собственост (според уредбата на Живковата конституция от 1971 г. тя може да бъде държавна, кооперативна и лична); водещата роля на държавата в икономическите отношения (т.е. централизъм, намиращ се в противовес на свободната стопанска инициатива днес, която пък е немислима за социалистическия период) чрез издаваните от нея единни планове за обществено-икономическо развитие; проследи основните държавни органи от епохата с правомощия в управлението на народното стопанство; посочи основните стопански субекти от тогава, както и особеностите на процедурата по договарянето им според правото на НРБ. Така например, сред източниците на задължения е бил държавният план съгласно чл. 8 ЗЗД (стара редакция). От своя страна, източниците на право пък са били многобройни и освен посоченият ЗЗД са били в сила множество специални закони и подзаконови актове (например Законът за договорите между стопански организации (ЗДСО), Наредбата за договорите между стопански организации (НДСО); Наредбата за стопанските договори и др). Интересна особеност на централизираната планова икономика е, че всяко отклонение на стопанския договор от плана е основание за нищожност на съглашението съгласно старата редакция на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Г-н Божиков подробно анализира уредбата на сключване на стопанските договори, дадена от ЗДСО. Така например, той е предвиждал писмена форма за действителността на договорите. Беше обърнато внимание на последиците при неизпълнение на стопанските договори – лекторът се спря на особеностите на непознатия днес преддоговорен арбитраж, който се е прилагал при доставка на повече стоки в сравнение с уговореното в плановия договор. По-нататък той посочи предимство на тогавашната уредба, улесняващо доказването на недостатъци. Бяха анализирани особеностите както на гражданската, така и на административната отговорност на предприятията при неизпълнение на договорите; кратките давностни и преклузивни срокове за предявяване на претенции.
Във втората част от лекцията, посветена на решаването на стопанските спорове, г-н Божиков разгледа структурата и правомощията на Върховния държавен арбитраж (ВДА) като орган – част от изпълнителната власт, функциониращ в системата на Министерския съвет. Именно арбитрите от ВДА са били общо компетентни за разглеждат стопански спорове (т.е. спорове по сключването и изпълнението на стопански договори). За арбитър е могло да бъде назначено лице с поне 5 г. юридически стаж; всеки арбитър е бил специализиран да разглежда дела в определена икономическа дейност (строителство/селско стопанство/транспорт), като е бил задължен да приключи делото в 30-дневен срок от образуването му.
Особено интересна е превантивната дейност на ВДА, по силата на която арбитрите участват при разясняване на законодателството и при изработване на типови договори. Тук съвсем уместен беше паралелът с френския Държавен съвет, равностоен по част от правомощията си на българския Върховен административен съд. За разлика от ВАС обаче, френският орган има и правомощието да участва в усъвършенстването на законодателството. Като друго интересно направление от дейността на ВДА може да се посочи приканването на страните да се споразумеят вместо да водят спорове.
Още по време на лекцията, а и непосредствено след нея, се проведе дискусия, при която някак естествено се налагаха паралелите със сега действащи уредби, най-вече с Търговския закон и с вътрешния арбитраж по Закона за международния търговски арбитраж. Социалистическото правно регулиране на икономиката беше разгледано както в едър план, така и чрез вглеждането в достатъчно на брой детайли, изключително умело и дозирано разисквани от лектора, имащ богат практически опит в прилагането както на социалистическото, така и на съвременното право. Не е пресилено да се твърди, че лекторът има и дарбата на умел разказвач.
Проявата на КЦ и СЮБ поднесе на публиката липсващи знания, следвайки мисълта на бележития ретор Квинтилиан, че историята трябва да се разказва, а не да се доказва. Съвместната инициатива се вписа чудесно в празника на юристите, тъй като сериозно допринесе за диалога между поколенията – осъществи много ценната приемственост в познанията и опита между различни поколения юристи.
Този диалог ни е винаги нужен и не трябва да престава!
Ангел Шопов, гл. ас. в ЮФ на ПУ, д-р по право
[1] Имам предвид съвременните учебни курсове, инак тази от социалистическата епоха са богати на данни за тогавашното правно регулиране, но неизбежно са сериозно идеологически обременени, което пък е недостатък от днешна гледна точка поради стремежа за една по-трезва и неедностранчива преценка на миналото. Това може да се приеме и като насърчаване социалистическият период да бъде поставян на фокуса на научните изследвания.