В началото на август Пловдивският университет бе домакин на първата по рода си международна проява в областта на правото, която обедини две ключови теми – “Кодификации и човешки права“[1]. Събитието се състоя в зала Компас на Ректората и бе организирано от екип изследователи и преподаватели от Юридическия факултет на ПУ (ЮФ) и от Факултета по право, икономика и хуманитарни науки (ФПИ) на Средиземноморския университет на италианската област Реджо Калабрия (Università Mediterranea di Reggio Calabria)[2]. Участие в кръглата маса взеха студенти и докторанти от двата партниращи университета. Обучението се проведе на английски език и премина на два етапа – уводен и същински. Лектори в същинския етап бяха двама български и един италиански колега.
Уводната част се състоя от два елемента – кратки приветствени думи от партниращите университети и презентация на техните възможности за обучение, постижения, културни и природни забележителности на градовете-седалища на университетите. От страна на домакина, екипът от ЮФ, приветствие към участниците отправи гл. ас. д-р Ангел Шопов. Градът, Университетът и Факултетът ни бяха много умело представени от студента от ІІІ курс Васил Енджов, който е и вицепрезидент на Европейската асоциация на студентите юристи (ЕЛСА) към ЮФ. От страна на ФПИ приветствие към студентите и много полезна презентация направи проф. Анджело Вилянизи Фераро, който е директор на Международен изследователски център по правата на човека[3] и ръководител на магистърска програма по европейско частно право, всички съществуващи в рамките на Средиземноморския университет.
Същинската обучителна част се състоеше от три обучителни лекции, при изнасянето на които се провеждаше и дискусия с участниците на кръглата маса. Първата лекция беше посветена на гражданските кодификации. Основни акценти от нея бяха европейските модели на граждански кодекси, както и българският опит за кодифициране на гражданскоправните разрешения. След като разгледа накратко терминологичните и исторически особености, както и основните фактори, играещи роля за кодифицирането, лекторът гл. ас. д-р А. Шопов изясни белезите на водещите днес системи на гражданското право, закрепени в две кодификации – на Френския граждански кодекс (Code civil) и на Германския граждански кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch). Българският опит за система и кодифициране на гражданското право бе разгледан в историческа перспектива от Освобождението през 1878 г. насам, както и реципирането на разрешения от италианските граждански кодекси от 1865 и от 1942 г. Интересен бе повдигнатият въпрос от студент на ЮФ дали българското гражданско право има нужда от кодификация. Положителният отговор на този въпрос не подлежи на съмнение. Нещо повече – това е мечтата на поколения български цивилисти. Дискутиран бе и въпросът защо именно от италианските граждански кодекси българският законодател е реципирал правни разрешения, главно в областта на задълженията и договорите.
Втора по ред беше лекцията на проф. Фераро, посветена на основните права според уредбата на сега действащия Италиански граждански кодекс (ИГК) от 1942 г. Относно системата на основните лични неимуществени права той скицира, че такава не се открива в ИГК, а се предвижда от италианската Конституция. Тук може да се намери подобие с българското право (бел. на автора – С.Л.). ИГК обаче предвижда уредба на неимуществените вреди, които (за разлика от имуществените) се обезщетяват не винаги, а само в предвидените от ИГК случаи. Лекторът се спря на делението между имуществени и неимуществени вреди; трудностите при преценката им и още особености на неимуществените вреди с оглед на развитието на италианската уредба и практика. В този насока проф. Фераро критикува остарялата уредба на ИГК и наблегна на т.нар. „конституционно“ тълкуване на ИГК. Според това тълкуване, произнесено от Италианския конституционен съд (ИКС) по видовете неимуществени вреди по дело № 233 от 11 юли 2003 г., последните биват три вида – биологични; морални и екзистенциални вреди, т.е. последните са произтекли от нарушаването на конституционно предвидени субективни права. Това деление не е изцяло възприето от Италианския касационен съд. В мотиви по дело 26972/2008 негов състав от една страна възприема широкото разбиране за биологична вреда, дадено от ИКС в горепосоченото дело от 2003 г., но от друга, не е убеден в правилността на подразделянето на неимуществените вреди. Интересно ще е развитието по-нататък по темата, защото в сравнителноправен план също се наблюдават нееднакви правни разрешения.
Третият обучителен панел, посветен на международноправната уредба на правата на човека, беше воден от гл. ас. д-р Гергана Гозанска. Тя разгледа водещите аспекти от развитието и кодификацията на уредбата. След като отбеляза, че първите актове, посветени на правата на човека, датират отпреди векове (например Магна харта от 1215 г.; Декларация за независимостта на САЩ от 1776 г.; Френската декларация за правата на човека и гражданина от 1789 г. и др), д-р Гозанска припомни голямата роля на Организацията на обединените нации (ООН) за насърчаването и защитата на правата на човека. Безспорен принос на ООН е приемането на Всеобщата декларация за правата на човека и Международната харта за правата на човека. Разгледани бяха и последващите актове, приети от ООН в сферата на правата на човека, както и органите за защитата на човешките права на универсално ниво. Д-р Гозанска постави въпроса за разликата между понятията основни права – права на човека (fundamental rights – human rights), които бяха изяснени с участие на студентите. Лекторът обърна внимание и на регионалните системи за защита на правата на човека, като посочи основните правни актове и органи за защита, действащи на територията на Европа, Африка и Америка. В заключение беше направен изводът, че правата на човека са права, присъщи на всички хора, независимо от националност, местоживеене, пол, национален или етнически произход, цвят, религия, език или друг статус. Международното уредба на правата на човека предвижда задължения за правителствата да действат по определен начин или да се въздържат от определени действия, с оглед насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи.
След края на кръглата маса участниците получиха сертификати за участие. Общо беше изключителното им задоволство от проявата, както и интересът им към други подобни инициативи. В този контекст предстои сключването на Еразъм+ споразумение между двата университета, което ще задълбочи сътрудничеството между тях. Колегите от изследователския екип обсъждат следващи инициативи – например провеждането на семинар в Средиземноморския университет. Друга идея е при следващи прояви да се привлекат като участници други лектори, както и студенти от сродни специалности.
Да пожелаем на колегите от изследователския екип от двата университета тази инициатива да бъде едно прекрасно начало на ред подобни събития!
[1] Събитието беше организирано във връзка с изпълнението на проект ФП 17 ЮФ 3, финансиран от ФНИ на ПУ. Обява за него вж. на https://law.uni-plovdiv.bg/bg/2018/07/23/summer-round-table-codifications-human-rights/.
[2] https://www.unirc.it/; http://www.digies.unirc.it/
[3] http://www.michr.unirc.it/