На 16.11.2018 г. в Заседателната зала на Ректората на Пловдивския университет се проведе мащабна международна научна конференция, посветена на правото и културните ценности. Събитието бе организирано съвместно от Юридическия факултет на Пловдивския университет (ЮФ) и Института за държавата и правото (ИДП) при БАН[1].
Конференцията бе открита от декана на ЮФ, проф. д-р Венцислав Стоянов, и директора на ИДП, проф. д-р Ирена Илиева. Приветствайки всички присъстващи, проф. Стоянов подчерта, че България винаги е била средище на различни култури; че тук са се преплитали обичаите и традиции на много народи, като това несъмнено е допринесло както за изграждане на толерантност в социума, така и за обогатяване на разбиранията за другия. Проф. Илиева припомни терминологичното многообразие и трудност за еднообразно очертаване на понятието „културна ценност“. Заместник-деканът на ЮФ доц. д-р Теодора Филипова отбеляза, че неслучайно конференцията се провежда в Европейската година на културното наследство, както и че тя е приносът на ЮФ и ИДП по повод на предстоящата 2019 г., когато Пловдив ще е Европейска столица на културата заедно с италианския град Матера.
Поднесени бяха поздравителни адреси към участниците в конференцията от заместник-председателя на БАН и известен наш учен-археолог чл. кор. проф. д.и.н. Васил Николов, както и от Комисията за защита от дискриминация.
Докладите, 48 на брой, бяха разпределени в четири панела, съответно посветени на международните и сравнителноправни проблеми; на общотеоретичните и национални правни аспекти; на публичноправните и частноправни разрешения, все в областта на културните ценности.
Участие в конференцията заявиха общо 57 български и чуждестранни учени, както и кадри от практиката, не само от областта на правните науки. Чуждестранните участници са от Международния институт за унифициране на частното право УНИДРОА (UNIDROIT), от различни университети в Италия, Испания, Гърция, Сърбия, Косово, Македония и Полша. Докладчиците от България, като се изключат тези от институциите-съорганизатори, работят в множество учреждения – в Министерство на правосъдието, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, УНСС, Бургаския свободен университет, Нов български университет, Аграрния университет, Русенския университет, от различни регионални исторически музеи, адвокатски колегии, съдилища, прокуратура и др. Докторантското и студентско участие също е многобройно, като бяха представени множество от посочените вече институции. На този академичен форум сериозен интерес към темата и представените доклади бе демонстриран от историци (включително и музейни работници); в аудиторията присъстваха филолози и хора от други професионални поприща. Тези факти са показателни за различните аспекти и широкия интерес на множество професии към темите на културно наследство, културни ценности и богатство.
Разискваната тематика бе изключително богата и разнообразна и не може да бъде обобщена с няколко изречения. На публиката се представиха анализи по въпроси на правната история (например за демокрацията; за правото на образование; плагиатството и меценатството); на теорията на правото, конституционното право и правото на ЕС (правни институти и ценности; развитието на доктрината за нематериалните и материални културни ценности; националната идентичност; културното многообразие); на международното и сравнително право (за различни международни източници на закрилата на културното наследство и широк спектър от национални подходи за тази закрила). Докладваха се много голям брой и изключително разнообразни аспекти на българския правен режим на закрилата на културните ценности – административни и финансови, социологически, криминологични, пеналистични, цивилистични, музеоложки и мн. др. Ако трябва да се обобщи, споделен бе изводът от повечето докладчици за трудната (и може би – невъзможна) еднозначна, пълна и ясна дефиниция на понятието за културна ценност.
Панелите бяха модерирани от членовете на организационния комитет на конференцията проф. д.ю.н Малина Новкиришка, проф. Илиева, доц. д-р Петя Неделева, гл. ас. д-р Ангел Шопов и гл. ас. д-р Гергана Гозанска. В края на научния форум се проведе интересна дискусия. Конференцията бе закрита от доц. Филипова, която благодари на участниците и отбеляза, че тематиката е изключително ползотворна и актуална и предпоставя следващи академични форуми.
Материалите от конференцията предстои да бъдат публикувани в научнорецензиран сборник.
[1] Тя се проведе с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ при ПУ (проект ЧФ 18 ЮФ 8/2018 г.), Адвокатска колегия – Пловдив, КЦМ 2000 Груп АД и Европейската асоциация на студентите юристи (ЕЛСА).