На 14 април 2021 г. се проведе втората онлайн среща на Лекториума по академично писане. Проявата е организирана от Юридическия факултет (ЮФ) на Пловдивския университет с цел да насърчи и подпомогне неговите докторанти и студенти, имащи различен опит в провеждането на правни научни изследвания. Към събитието се присъединиха и докторанти от други висши училища и научни организации. Тема на втората среща беше структурата, съдържанието и езика на дисертацията, която задълбочено и увлекателно изясни на аудиторията лекторът проф. д-р Поля Голева.
Модераторът доц. д-р Ангел Шопов откри събитието, приветства неговите участници и представи лектора. Проф. Голева е водещ български учен в областта на гражданското и търговското право. Преподава в ЮФ на Пловдивския университет от неговото създаване, по-отдавна е изследовател в Института за държавата и правото на БАН, чете лекции и в други български университети. Тя е сред най-продуктивните автори на статии, студии и монографии в областта на правото. Широко известни, приети и търсени от правната общност са нейните учебници, които имат множество преиздания – курсът по търговско право, по облигационно право, по деликтно право и по застрахователно право. Повече от тридесет години проф. Голева е хабилитиран преподавател – в това си качество е научен ръководител на множество докторанти и участник в научни журита по защити на дисертационни трудове. Участва и в редакционни колегии на различни правни издания.
В увода на своята лекция проф. Голева очерта типовете докторанти. Единият тип са тези, които са подтиквани от вътрешния творчески стремеж към научно изследване. Определено този стремеж, както и самата изследователска дейност като цяло, понякога изискват доста сериозно посвещаване. Това пък същевременно значи и откъсване от други професионални дейности. Другият тип докторанти, за щастие по-малобройните, се отказват по време на докторантурата, изправени пред препятствията на научното изследване. Тъкмо първият тип докторанти осъзнава сериозността на писането на дисертация, дисциплинирани са, работят върху нея дълъг период от време и представят добри резултати.
Лекторът се спря на начина на избор на тема на дисертационния труд. Очертани бяха двете основни групи от теми. В първата група са известните и вече разработени теми, класически институти на правото, по които трябва да се изследва по-важната и достъпна натрупана литература и практика. Втората група от теми обхващат правен въпрос, свързан с отношения, създадени от развитието на съвременната държава, който до момента не е изследван в доктрината. Изборът на който и да е от двата възможни вида тема винаги стои изискването за нейната актуалност и практическо значение. От там насетне, изборът на класически или съвременен, неизследван досега, институт на правото предопределя структурата на дисертационния труд – съответно, ще трябва да се проследи историческото развитие, ако става дума за класически правен институт, или директно ще се започне с анализа неговото самостоятелно обособяване днес.
Проф. Голева обърна внимание на съдържанието на отделните части от дисертационния труд. В увода следва да бъде представен основният въпрос на изследването, като се посочват използваните методите (например различните видове тълкуване и анализ на правните норми – историческият, сравнителноправният метод). Основна цел на въведението е да събуди интереса на читателя, но не и да преразказва самото изложение. Уводът следва да съдържа и мотивите за избора на тема.
Изложението, от своя страна, следва да бъде разделено на глави, параграфи, точки и подточки. Обемът на отделните глави е без значение, доколкото целият труд отговаря на общите изисквания за обем. Обект на сравнителноправния анализ следва бъдат правните разрешения на развитите държави (например – на законите-модели за континенталното право – на Франция и Германия, САЩ, Канада, Великобритания). По преценка на изследователя би могло да се акцентира и върху нормативната уредба на друга държава. Специфичното при този метод е не простото механично изброяване на нормативните уредби, а търсенето, извличането и систематизацията на различията в техните детайли, както и използването на сравнителноправните данни като аргумент относно тълкуването/прилагането/развитието на националната правна уредба.
В началната глава от труда проф. Голева препоръча да бъдат включени причините за възникването на института, неговите изменения и евентуално – отпадането му. По-нататък в изложението на труда трябва да се извърши задълбочен анализ на всички детайли на поставения въпрос, както връзките му с останалите правни институти. Дисертацията на докторанта не може да бъде написана без задълбочен преглед на съдебната практика, но без тя да се преразказва. Фокусирането единствено върху практиката на Върховния касационен съд не е препоръчително. За заключението на труда проф. Голева препоръча то да даде резюмиран отговор на поставения в увода въпрос. Ако темата предполага, заключението може да съдържа и предложение към законодателя de lege ferenda.
Проф. Голева обърна внимание на стила на писане. Добрата аргументация на застъпваните от докторанта тези стои в основата на научния принос, за който се следи от научното жури по защитата. Категоричното отричане или присъединяване на автора към установените до момента тези без аргументация следва да се избягва. Друга често срещана грешка при писането е представянето като свои на чужди тези. Определено интернет представлява неизчерпаем източник на информация, но не може да замести нито анализа, който сам докторантът трябва да извърши, нито набавянето на информация например от учебник, монография, студия или статия. Не на последно място, научният текст трябва да е написан на точен юридически език и стриктно да се придържа към книжовната езикова норма, да не съдържа идиоми, елементи от разговорната реч и афоризми.
Изискванията и предизвикателствата на академичното правно писане бяха онагледени с множество увлекателни истории и житейски примери от дългогодишната практика на лектора като научен ръководител и изследовател. Убедено може да се каже, че поднесените знания и споделен опит са от съществена полза за аудиторията, представена от сериозен брой участници през цялото време на срещата.
докт. Теодор Пещерски