В началото на юни 2021 г. се проведе третата онлайн среща на Лекториума по академично правно писане. Проявата е организирана от Юридическия факултет на Пловдивския университет (ЮФ).Нейната цел е да подпомогне уменията на докторантите и студентите от ЮФ приписането на научни текстове. Също като предходните срещи на Лекториума, и тази премина при голям интерес. Освен докторанти и студенти от различни висши училища, на онлайн срещата присъстваха и практикуващи юристи.
Срещата започна с встъпителни думи на доц. д-р Ангел Шопов, който представи лектора – доц. д-р Ярослава Генова, която е водещ изследовател и преподавател по трудово и осигурително право в ЮФ, с интереси още в областите на международното и европейско трудово и социално право, както и в сравнителното право.
Темата на срещата беше фокусирана в общата методологична рамка на научното изследване. Цялото изложение беше изпълнено с много интересни примери от опита на доц. Генова като изследовател и като научен ръководител, което помогна за лесното разбиране на поставените проблеми. Доц. Генова разказа за своите първи стъпки при писането на научни текстове и сподели безценните съвети и насоките на едни от най-известните български правни изследователи.
След това лекторът премина към разглеждане на общата методологична рамка на правното изследване, която беше разделена на седем етапа. На първо място, доц. Генова постави въпроса по определяне на темата на изследването. Второ, при писането на дисертационен труд следва да се определи полето на изследване и да се установят неговите граници. Границите са необходими, за да се избегне прекалената обширност на темата, която от своя страна би разрушила методологичната конструкция на научния труд.
Третият пункт от методологичната рамка е формулирането на проблематиката. Доц. Генова обърна внимание, че това е един от най-важните етапи при писането на научен труд и посочи, че тук е необходимо да се изгради концептуалната рамка на изследването, като разясни какво включва понятието за концептуална рамка.
На четвърто място, лекторът посочи, че следва да се избере аналитичен модел. Тя предупреди, че са налице рискове, когато докторантът сам изработва аналитичния модел. Този модел се състои от етапите и конструкциите, които следва да бъдат преминати за проверка на хипотезите, заложени в дисертационния труд. Често изборът на аналитичен модел се извършва интуитивно от докторанта въз основа на диалога му с научния ръководител.
Петият етап, който беше разгледан, е прилагането на съответни изследователски методи. Избраният аналитичен модел се реализира именно чрез тях. Изследователските методи при правните проучвания се състоят основно в анализа (тълкуването) на правните норми. Налични са и други методи за изследване, които не са изцяло правни и могат да се заимстват от социалните науки.
Шестият етап, разяснен от доц. Генова, е потвърждаването или отхвърлянето на формулираните в началото на научния труд хипотези. След започване на осъществяването на избрания аналитичен модел и прилагането на съответните изследователски методи е необходимо накрая да се достигне до извод/-и, които потвърждават или отхвърлят хипотезите, очертани по зададената тема.
Седмият, финален етап в методологическата рамка, е заключението от проведеното проучване. Доц. Генова подчерта, че изводите, които се правят в заключението, не трябва да преповтарят и резюмират казаното в цялата дисертация, а да се посочат конкретните резултати, до които е достигнал докторантът.
Последва кратко разискване по въпроси, поставени от участниците в Лекториума. Инициативата на ЮФ за провеждането на подобен вид срещи ще продължи и през следващата учебна година.
докторант Йордан Пангев