На 19 декември 2022 г. се проведе последната за годината сбирка на Клуба на цивилиста при Юридическия факултет на Пловдивския университет. Темата на събитието беше „Примамващата реклама като нелоялна търговска практика“. Тя беше представена от гл. ас. д-р Жана Колева, която сподели с аудиторията, че е била подтикната да изследва обстойно темата от действията на един търговец, получили широк отзвук в страната в началото на годината.
Докладът започна с изясняването на термина „примамваща реклама“. Посочи се, че това е буквален превод на английския израз „bait advertising“ използван за удобство в Директивата за нелоялни търговски практики, която е транспонирана в националното ни законодателство. След това гл. ас. Колева запозна аудиторията с целта и естеството на примамващата реклама. Нейната цел е да стимулира потребителите да вземат решение да сключат сделка с дадения търговец. Лекторът поясни, че по принцип това е целта на всички реклами, но при примамващата реклама търговецът подтиква потребителя да действа, като го заблуждава или премълчава важни обстоятелства относно предлагания продукт, което вече превръща примамващата реклама в забранена търговска практика.
След това беше разгледан фактическият състав на примамващата реклама. Обърна се специално внимание на въпроса дали за реализирането на примамващата реклама е необходимо търговецът да е действал виновно. Посочи се, че са налице противоречиви становища по този въпрос, като гл. ас. Колева изрази предпочитание към становището, че отговорността на търговеца е виновна.
Докладът продължи с показване на начина, по който се прави преценка дали е налице примамваща реклама. Най-голям интерес сред аудиторията предизвика изискването търговецът да не може да осигури разумно количество от предлаганите стоки или услуги, както и начинът, по който се определя дали дадено количество е „разумно“. Гл. ас. Колева беше подготвила множество примери от практиката на ВАС.
Последната предпоставка свързана с липсата на разумно основание да не могат да се достави разумно количество от предлаганите стоки или услуги, разкри, че българският съд е констатирал различие в смисъла на понятието „разумно основание“, който се влага в Директивата и в ЗЗП.
Сбирката завърши с дискусия, като беше обсъдена посочената практика на ВАС, която провокира доста въпроси. Част от участниците споделиха и лични наблюдения за търговци служещи си с примамващи реклами. Коментирана беше и тенденцията директивите в областта на потребителското право да изоставят първоначалния си подход на минимална хармонизация и да се преориентират към изискване за максимална хармонизация на националните законодателства.
Докторант Йордан Пангев